All languages
Джерело
Guest book
|
Всі мови All languages |
Українська бібліотека Джерело |
Гостьова книга Guest book |
«Каменярі» Івана Франка
|
|
Аз видях дивен сън. Пред мене равнината Разстила се далеч с вид пуст и угнетен, А аз съм окован тъй здраво в железата, Издига се отгор, надвесена, скалата, А по-нататък пак — безбройни — като мен. На всекиго чело животът набраздил е И всякиму гори в очи на обич жар; Веригите ръце, като змия, обвили, А толкоз ниско раменете се склонили, Защото същия — за всекиго товар. На всеки тежък млат е даден във ръцете, А силен глас се чуй от връх самий гранит: «Рушете таз скала. Ни в жад, ни в глад да спрете, Лишения и труд вси мъжки понесете — От вас е съдено тоз път да е пробит!» Тогаз издигаме ръце — мъже, момчета — И удари безброй о камъка гърмят, И в хиляди страни разпръсват се парчета, А удар после друг със стръв подета — По каменно чело стихийно се редят. То — рев на водопад, от боя ек ужасни: Тъй удрят млатове със трясък всеки миг, По педя ивици заемаме ний тесни, И стават не едни за всякога нещастни, Но нищо не запира ни похода велик. И знаяхме, не нам че славата ще бъде, Ни спомен в хората за тоя кървав бой, Че пътници тогаз ще минат сал отвъде, Щом всякъде пробийм и изравниме всъде, А костите ни там изгниват на покой. Та чужда слава ний и миг не пожелахме, Зощото ний не сме герои, ни борци: Оковите сами — неволници — избрахме Раби на волята си ний самички бяхме И на напредъка — най-скромни труженци. И всички вярвахме: с оръжията прости Скалата — със ръка и млат — ще разрушим, Със собствената кръв, със собствените кости, Ний път ще построим за новий скъпий гост и Животът ще огрей вред, ласкав и любим, Ний знаехме: онези, кои далеч живеят, Кои оставили сме ний за тоя път — Оплакват ни: жени и майки сълзи леят, Другари и врази гневят ни се, лудеят — И делото, и цел, и всички ни кълнат. Ний виждахме това със болка във думата, Тя късаше сърце, като скръбта за брат, Но сълзи, ни тъги, ни болки по телата, Ни клятви, нито гнев запираше ръката. Коя не пусна ни... за миг железний млат. И ние все вървим — дружина величава — С една свещена цел: скалата да ломим, Нехайни къмто гняв, нехайни към забрава, И пътя величав на Правдата със слава С костите си ний настиламе, строим. |
Переклад болгарською мовою X. Цанкова-Дерижана. Вперше надруковано у журналі «Украинско-български преглед», 1920, № 16, с. 138—139.
Подається за першодруком.
Цанков-Дерижан Христо (1888—1950) — болгарський письменник і перекладач. Крім «Каменярів» І. Я. Франка, з української літератури переклав низку творів Т. Г. Шевченка.
Якщо ви помітили помилки, або маєте зауваження пишіть на адресу
ukrlib@narod.ru,
або залиште повідомлення у
гостьовій книзі
(c) Видавництво «Наукова думка», упорядкування, примітки
